РАЗОБЛАЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разоблача̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. За небе — изчиствам се от облаци; прояснявам се, изяснявам се. Противоп. заоблачавам се, облача се. След проливния дъжд пролетното небе бързо се разоблачи и се показа слънцето.

2. Само безл. разоблачава се, разоблачи се. Облаците се разнасят; прояснява се, изяснява се. Противоп. заоблачава се, облачи се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)